В контекста на разхода на гориво и ефективността на автомобила „извънградско“ се отнася до специфичен цикъл на шофиране или тестови условия, които симулират шофиране по открити пътища извън градски или градски райони. Това е един от трите стандартни цикъла на шофиране, използвани за определяне на официалния разход на гориво и CO2 емисиите на автомобилите, заедно с градските и комбинираните цикли на шофиране.
Извънградският цикъл на шофиране представлява условия на шофиране, срещани по магистрали, селски пътища или крайградски зони с по-високи скорости и по-рядко спиране в сравнение с градското шофиране. Той е проектиран да отразява по-продължително шофиране при умерени до високи скорости, обикновено между 60 km/h (37 mph) и 120 km/h (75 mph). Цикълът включва различни скорости на автомобила, ускорения и забавяния, за да представи моделите на шофиране в реалния свят извън градската среда.
По време на извънградско тестване разходът на гориво и емисиите на автомобила се измерват, за да се определи неговата ефективност при тези специфични условия на шофиране. Резултатите се използват, за да предоставят на потребителите и регулаторните органи стандартизирана информация за горивната ефективност и емисиите на автомобила при различни сценарии на шофиране.
Извънградският цикъл на шофиране е важен, защото позволява оценка на производителността и ефективността на автомобила по време на шофиране на дълги разстояния или шофиране по магистрала, където фактори като аеродинамично съпротивление и стационарно движение играят важна роля. Тази информация може да помогне на потребителите да сравнят горивната ефективност на различни автомобили и да вземат информирани решения.
Струва си да се отбележи, че цикълът на извънградско шофиране, заедно с други цикли на шофиране, се използва за целите на тестване и сертифициране и може да не отразява непременно реалния разход на гориво. Действителният разход на гориво може да варира в зависимост от индивидуалните навици на шофиране, пътните условия, задръстванията и други фактори.